Математика или езици в ерата на ИИ
Дъщеря ми е на 9 години, 4. клас. И сега започва голямото чудене - НПМГ или Американския колеж? Технически умения или социални умения да развиваме? Дълбочина или широчина на експертизата?
Като човек, който се занимава професионално с ИИ, се замислих какво ще е нужно на децата ни в бъдеще.
- Дали ИИ ще замени всички интелектуални и дигитални професии?
- Има ли смисъл да натискаме децата да учат математика и природни науки, ако в бъдеще по-важни ще са комуникативните способности и уменията за работа в екип?
- От друга страна - защо бих записал дете в езикова гимназия, ако телефоните вече превеждат в реално време 100+ езика и професията "преводач" на практика умира?
Какво казват данните за бъдещето
Преди да отговорим на въпроса за училището, нека стъпим на нещо по-обективно от мнения.
Според докладите на Световния икономически форум от 2025 и 2026 г.:
- 🔴 92 млн. работни места ще изчезнат до 2030 г.
- 🟢 170 млн. нови ще бъдат създадени
Тоест - работа ще има, но ще има и постоянна преквалификация. Децата ни ще работят професии, които все още не съществуват.
Иначе казано, ако нашите родители са учили една професия и са я практикували цял живот, то нашите деца ще сменят професията си поне 3 пъти. И това внася съвсем нов поглед върху въпроса "НПМГ или АК".
А именно: какви умения ще е важно да притежава следващото поколение?
1. Умението да учиш
На първо място - ако ще сменяш професията 3 пъти, значи трябва да можеш да учиш изцяло нови концепции и на 40, и на 60 години.
Според д-р Андрю Хуберман ефективното учене не е предназначено да бъде удобен, пасивен процес. Напротив - то изисква усилие и често включва чувство на фрустрация или дори "болка", за да се задейства невропластичността в мозъка.
Хубаво е да учим чрез игра. Но в реалния живот на децата ни често ще се налага да учат и правят неща, които няма да усещат като игра. Така че може би не трябва да бягаме от училища, които са "твърде академични" и строги.
👉 Защото там децата се учат как да учат. През усилие и постоянство.
Не говоря за зубрене. Говоря за дисциплината да четеш и обработваш концентрирано голямо количество информация. Как да създаваш асоциативни връзки в паметта си.
2. Аналитично мислене
ИИ не замества служителите. Но променя тяхната работа - от "правя/изпълнявам" към "решавам/насочвам". Офис служителите на 2030г. ще са навигатори на ИИ.
Така например:- Програмистите вече не пишат код - но насочват ИИ къде точно да потърсят бъг за оправяне.
- Адвокатите вече не търсят съдебна практика на ръка - ИИ го прави, но те определят стратегията по делото.
- Счетоводителите не смятат в Excel - те вземат решения дали да бъде капитализиран даден разход или не.
Освен това днешните ИИ системи (езикови модели) са недетерминистични. Това означава, че те неизбежно грешат в малък процент от случаите. И някой трябва да хване тези грешки.
Аналитичното мислене е способността:
- да разбиеш сложен проблем на части
- да измислиш решения на всеки малък проблем
- да проследиш причинно-следствените връзки
- да сглобиш обратно цялостното решение
👉 Това умение се развива най-силно в точните и инженерните науки.
3. Психическа устойчивост
Ако детето ти се отказва при всяка трудност, има шанс да си му помагал твърде много.
Такова дете трудно ще вирее в свят, в който ще започва от нулата няколко пъти през живота си и ще трябва постоянно да учи нови (и трудни) неща.
Да не говорим, че живеем в свят на постоянно сравнение - с колеги, с ИИ, с конкуренция.
Как се гради устойчивост?
Аз на моите деца постоянно им повтарям една проста фраза:
- "Опитай пак."
Когато Лего кулата се разпадне - не я строя вместо тях. Сядам, успокоявам ги и им казвам да опитат пак.
Накрая кулата се получава.
👉 А те - трупат самочувствие и градят навика да не се отказват.
4. Комуникация
Дете, което може да комуникира ясно, ще изпъква. Така е било преди, така ще бъде и в бъдеще.
А работата с ИИ (езикови модели) изисква да формулираш мислите си ясно и структурирано. Това намаля шанса за грешка.
Мен лично участието в училищни дебати ме разви много. Помогна ми да стана приличен оратор, въпреки интровертната ми натура (типична за нърдовете в МГ).
Днешните деца са постоянно в YouTube и MineCraft. Това поставя още по-голям акцент върху нуждата от развитие на комуникативните умения.
5. Частта, която подценяваме
Училището е само една част от уравнението. Това, което се случва извън него, е също толкова важно.
Дете, което:
- чете редовно
- пита "защо"
- има право да се затруднява
- работи по малки реални проекти
- общува с различни хора
... развива нещо много по-ценно от всяка учебна програма:
👉 способността да се адаптира
Изводът
Вместо да се фокусираме само в избора на училище, по-добре да търсим баланс.
- Една дейност за мислене - математика, програмиране, физика.
- Една дейност с хора - спорт, театър, дебати.
- Една творческа дейност - музика, писане, изкуство.
А у дома - по-малко отговори и повече въпроси:
- "Защо мислиш така?"
- "Какво може да се обърка?"
- "Как би проверил това?"
Докато писах статията си отговорих на въпроса - НПМГ или Американския колеж. 🙂
П. П.
Много хора ме питат:
- "Какво правим с дигиталните умения? Трябва ли децата да ползват ИИ?"
Това е дълга и противоречива тема. Ще споделя мнението си в отделна статия.