Какво е по-важно - успехът или щастието?

Боряна често ми казва, че съм успешен, но не мога напълно да се наслаждавам на живота.

Това ме накара да си задам въпрос, който отдавна избягвах: дали всъщност съм щастлив човек? И ако трябва да избирам - кое е по-важно за мен: щастието или успехът?

Преди няколко дни, докато шофирах, слушах разговор с Артър Брукс, професор по лидерски науки от Харвард, който изучава щастието. Това са неговите основни открития по темата.

Щастието не е дестинация

Няма точка, в която да пристигнеш и да кажеш: „Е, сега вече съм щастлив."

Често си казваме: когато постигна X, ще намаля темпото или когато приключа Y, ще започна да се наслаждавам на живота. Но X и Y се случват и след кратък прилив на радост отново се връщаме към обичайното си състояние.

Няма как да бъдеш перманентно щастлив. Но можеш да станеш по-щастлив, ако първо разбереш какво всъщност е щастието.

Според проф. Брукс формулата за щастието е:

Щастие = Забавление + Удовлетворение + Смисъл

1. Забавление (enjoyment)

Една важна идея, която Брукс подчертава, е разликата между "удоволствие" (pleasure) и "забавление" (enjoyment).

Удоволствието е лесно - храна, филм, мигновен биологичен отговор от задоволяване на физиологична нужда.

Забавлението е по-богато. То почти винаги включва други хора и често се превръща в спомен.

Да пиеш хубаво кафе сам - приятно. Да пиеш кафе с приятел, да говорите дълго и после да си спомняш за това кафе - това е забавление.

Когато мисля за ценен спомен, рядко иде реч за задоволяване на потребност. По-често иде реч за момент с други хора. Радост, споделена с близък човек.

Мигновеното удоволствие изчезва бързо. Забавните спомени остават.

2. Удовлетворение (satisfaction)

Удовлетворението винаги идва след положено усилие.

Мислим, че искаме лесен живот. Но ако всичко е лесно, животът започва да изглежда празен.

Няма гордост в това да получиш нещо, което не те е изпотило.

Има обаче и друга важна част: удовлетворението не зависи само от това, което имаш, а и от това, колко искаш. Можеш да имаш много, но ако желанията ти растат с по-бърз темп, винаги ще се усещаш недоволен.

Това е на практика така нареченото „хедонично колело" (hedonic treadmill) - колкото и бързо да въртиш, никога не стигаш до финала.

В тази насока Далай Лама е казал нещо мъдро:

Щастието е да искаш това, което имаш, а не да имаш това, което искаш.

Проста идея. Мъчна реализация.

3. Смисъл (meaning)

Забавлението и удовлетворението са важни, но без смисъл всичко остава временно.

Смисълът идва от няколко неща:

• животът ти да има вътрешна логика за теб
• да имаш убеждения и принципи
• да усещаш, че животът ти има значение за нещо отвъд теб самия

Във връзка с това проф. Брукс предлага два неудобни въпроса:

• Защо си жив?
• За какво би умрял?

Примери: Жив съм, за да отгледам децата си. Или за да оставя отпечатък, който ще ме надживее. Или за да помагам на другите.

Или: Бих умрял за семейството си. За своите принципи. За да защитя някой, който не може да се защити. За моята държава.

Ако все още нямаш отговори на тези въпроси, може би е време да се замислиш. Това ще ти помогне да разбереш кое е ценно за теб, кое ти носи смисъл и как да водиш живот, изпълнен със смисъл.

Щастието е заразно

Един последен важен момент, особено ако ръководиш други хора:

Емоционалното ти състояние влияе на другите. Независимо дали го искаш.

Всички сме го изпитвали - шефът влиза в лошо настроение и внезапно атмосферата в стаята се променя, без да е казал нито дума.

Лидерството не е само въпрос на действия. То е и въпрос на това какво носиш в ума си. Ако не контролираш мислите си, те ще започнат да контролират хората около теб.

Ако сте лидер, е още по-важно да разбирате и правите това, което ви прави щастливи!

ФИНАЛ: Дали съм щастлив човек?

Ако вземем предвид формулата на проф. Брукс за щастието:

Щастие = Забавление + Удовлетворение + Смисъл

се оказва, че до голяма степен съм щастлив човек. Тъй като обикновено намирам смисъл в работата си, а успехите ми носят удовлетворение.

Но мога да бъда по-щастлив, ако:

• отделя време за повече забавление в ежедневието си (и по-често градя спомени с близките)
• бъда по-скромен в очакванията си ("hedonic treadmill")

В крайна сметка осъзнавам, че успехът и щастието не са несъвместими. Дори напротив - успехът (удовлетворението) е част от уравнението за щастие, но не е достатъчен сам по себе си.

И щастието не е нещо, което печелиш веднъж и задържаш завинаги. То е нещо, което поддържаш, регулираш, а понякога съграждаш наново.